Католическата църква отбелязва Деня на невинните деца на Витлеем
На 28-ми декември Католическата черква възпоменава младенците - хиляди почтени деца, които са избити във Витлеем по заповед на царя на Юдея - Ирод, защото той се страхувал, че новороденият младенец ще стане държател на всички, за което е имало знамение. За това оповестява и Евангелието от Матей (2, 16).
За първи път паметта на почтените деца, като мъченици, е била почетени при св. Ириней Лионски. В календар от Верона от края на 5. век, а през 505г. в календар от Картаген, днешно предградие на Тунис, празникът е маркиран като възпоменание след Рождество Христово.
Реликви са се появили в Галия още през 5. век. Много домове за сираци постоянно били поставяни под закрилата на почтените младенци от Витлеем.
По остарял бит празникът в Европа посрещали с игрите „ festum puerorum “, в които възпитаници от учебните заведения към манастири и църкви си избирали свещеник или свещеник, който провежда огромен празник и церемониал. На някои места в църквите се провеждала литургия, която е ръководена от определеното за свещеник дете, което е облечено във владишки одежди, с митра и скиптър.
Игрите са неразрешени още на събора в Константинопол (867-870), само че макар отричането им и на съборите в Базел и Тренто, на някои места те просъществували чак до 18. век. Под въздействие на Реформацията и по време Просвещението те последователно изчезнали. В някои елементи на Австрия и до през днешния ден се е запазил обичаят деца да пожелават на възрастните здраве и благополучие през Новата година, удряйки ги с пръчка, а „ благословените “ им се отблагодаряват с дарове.
След Втория Ватикански Събор били създадени нови литургични текстове за този ден, на който се дава специфичен благослов за децата. През последните години празникът добива значение като ден за отбрана на неродения живот и на смирение за породените аборти.
За първи път паметта на почтените деца, като мъченици, е била почетени при св. Ириней Лионски. В календар от Верона от края на 5. век, а през 505г. в календар от Картаген, днешно предградие на Тунис, празникът е маркиран като възпоменание след Рождество Христово.
Реликви са се появили в Галия още през 5. век. Много домове за сираци постоянно били поставяни под закрилата на почтените младенци от Витлеем.
По остарял бит празникът в Европа посрещали с игрите „ festum puerorum “, в които възпитаници от учебните заведения към манастири и църкви си избирали свещеник или свещеник, който провежда огромен празник и церемониал. На някои места в църквите се провеждала литургия, която е ръководена от определеното за свещеник дете, което е облечено във владишки одежди, с митра и скиптър.
Игрите са неразрешени още на събора в Константинопол (867-870), само че макар отричането им и на съборите в Базел и Тренто, на някои места те просъществували чак до 18. век. Под въздействие на Реформацията и по време Просвещението те последователно изчезнали. В някои елементи на Австрия и до през днешния ден се е запазил обичаят деца да пожелават на възрастните здраве и благополучие през Новата година, удряйки ги с пръчка, а „ благословените “ им се отблагодаряват с дарове.
След Втория Ватикански Събор били създадени нови литургични текстове за този ден, на който се дава специфичен благослов за децата. През последните години празникът добива значение като ден за отбрана на неродения живот и на смирение за породените аборти.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ